Една чайка се извиси със крясък
и ми напомни за една вълна.
Една вълна се разби със плясък
и ми напомни за едно момче.
Едно момче, мокро от водата,
изтича по брега,
дойде при мен и ми взе ръката-
стопли я във своята ръка.
Луна изгря на небето-
пълна и ясна луна
и освети двама на брега на морето-
прегърнати вървяха той и тя.
Луната искаше да запомни
нежността на тази прегръдка,
но една вълна се разби със плясък
и те се дръпнаха с усмивка.
Продължиха да вървят усмихнати,
толкова желаеха това-
да бъдат до човека от мечтите си,
да бъде като сбъдната мечта.
...Една вълна се разби със плясък
и намокри едно момче,
което още стои на брега, до скалата,
и чака момичето на своето сърце.